неделя, 28 юни 2009 г.

Michael forever...

Michael forever...беше надписа на мониторите в едно от столичните заведения на 26 юли,  когато целия свят изпрати Джако. Той е обявен за крал на поп музиката и макар, че животът му е бил по-скоро борба със закона в последните години и със самотата, преследваща всеки велик изпълнител, тази нощ дори в България, а сигурно и в Тамбукту, се слушаха неговите песни в знак на почит. Майкъл, Фреди и Елвис са легендите от миналите педесетина години и скоро няма изгледи да бъдат изместени от никой поп, рок или рап изпълнител. Те са хората, които са променили не само музиката, а и мисленето на поколения фенове. Ние сме тези, за които те са пяли, тоест сме щастливци.
Не мога да се сетя за някой от сегашните идоли, който да прави "незабравима" музика, няма песни като Бохемската рапсодия на Queen и клипове като Thriller на Джако. Днешните хитове идват и си отиват като преход от един сезон към друг.
Истината е, че идолът се ражда и не може да бъде търсен и намерен в някакво шоу. Човек като Майкъл Джаксън се ражда веднъж на много други талантливи деца, които танцуват и пеят, но не са уникални и затова няма да станат крале на музиката. Но за Джако славата беше и жестока- клеветите, процесите и паричните наказания, определено го сринаха, както финансово, така и психически. Но това, което му остана и след смъртта никак не е малко и никой не може да го отрече. Защото някое хлапе дори днес (на 28 юли 2009),  залепва  негови плакати в стаята си и тренира лунната походка с чифт бели ръкавици . Това е най-голямата награда за Майкъл, който живееше, а и умря заради музиката си. Шоуто трябва да продължи и без Джако, но той ще ни липсва много особено, когато сравняваме Джъстин Тимбърлейк и Енрике Иглесиас с него. Поп музиката не е имала друг такъв изпълнител и подобни клипове с перфектна хореография, жалко само, че се сещаме за подвизите на легендите едва след смъртта им. Никой не е съвършен и MJ не беше, но от всички жертви на суетата и манията за съвършенство, никой друг не е бил крал на поп музиката поне 50 поредни години. RIP Michael.

Няма коментари:

Публикуване на коментар