събота, 23 януари 2010 г.

Децата на прехода

Аз и други както се казва м-тел поколения сме децата на прехода. Незнам доколко сме още деца, но със сигурност вече сме осъзнали истините за този преход. Тези истини, които всеки ден някой отрича, а друг преиначава. Със сигурност обаче ще ги прочетете в неудовлетворените лица на родителите си, чиито надежди са били излъгани. Как и от кого всички знаем. Не е важно дори и коя е политическата партия, защото повечето са пряко свързани с подземния свят. Важно е, че  хората от средната класа посрадаха и вече през зъби казват, че са добре, когато някой ги попита. Те се отчаяха, че нищо не се променя. Нищо не се промени, независимо от нескончаемите избори  и разноцветните правителства. Всичко, което се очакваше от моите и твоите родители беше да гласуват за различчни лозунги, а после да жмят и да работят денонощно докато хората в парламента си разпределят "лапканицата"(както се изрази Б.Б.). Не искам да правя анализи на това и онова правителство, защото има достатъчно блогове за тази цел. Искам да кажа, че в България живеят едни богати момичета и момчета, които си позволяват всичко и едни други милиони, които живеят от зле по зле. Не съм отчаяна, защото слава богу не съм от зле-то, но ако родителите ми бяха забегнали в чужбина определено щях да съм в средата. Сега живея с очакванията за заплата от най-много 2000лв., за които ще работя по цели седмици и с които не е сигурно дали ще мога да отида на море за поне една седмица. В България независимо какво работиш се радваш на заплата от 1000-2000 лева, даже се чувстваш щастлив, че си я достигнал. Няма значение, че с тези пари едва ли ще спестиш скоро за сносна кола или за самостоятелно жилище. Мечтите на обикновените хора спират на малките удоволствия. И когато гледаме по новините, че има хора, които буквално мизерстват заради държавата, която отказва да им даде вече изработените пари, доволно си отдъхваме и проверяваме чантата, където е мъдрят малкото, но изкарани от сърце пари. И все пак има надежда да спечелим от смс аукцион, от телефонна игра, от тото ако щете. Ако сте млада жена без задръжи може да получите и от другаде телефони, дрехи, коли. Има опции, зависи от това докъде бихте стигнали за пари. Мен са ме учили, че не са най-важното, но аз мисля че не бих се отказала от американската мечта. За съжаление в България тя е свързана с едни много брутални хора, които режат уши и пръсти и други,     които им дадоха възможността да го правят. Последните ще разпознаете на изпокъсаните вече афиши на колоните във вашия град.

вторник, 10 ноември 2009 г.

Новата берлинска стена

Днес на 10 ноември една страна празнува обединяването си като нация, а друга се моли пред своите "евросъюзници" за милост. Защото 20 години след провала на комунистическия режим в  Германия,тя процъфтява и стената става само един сувенир. Германия не празнува единствено разрушената стена,тя празнува това, че загубила две световни войни днес отново е начело на Европейския съюз.България от друга страна не може да се съвземе от тоталитарния режим и последвалите години на незнам-точно-каква демокрация.Интересно ми е докога всяко следващо управляващо мнозинство у нас ще се оправдава след като изчерпи всички други вратички с едни 40 години преди 20 години? Струва ми се малко несериозно в 21 век да гледаме на историята като на черно бял филм, още повече когато има доста хора 'преживели' комунизма у нас, които не се смятат за жертви. Аз лично бих празнувала и 10, и 9, и която и да е било дата ако бях убедена в нещото, което тя символизира. Ние сме демократична република без тоталитарен режим-супер, а сега накъде се питаме поне 20 години. Някои се питат, а други се възползват доста успешно от настаналия хаос и безнаказаност. Нищо де преди беше по-зле, замазват ни очите всички, които и преди са били добре, и сега са се преориентирали добре. Аз съм против новата вълна на отричане, защото знам, че тя е просто прах в очите на вярващите в случая-на младите. Лесно е да убедиш поколенията след 80-та, че преди също е имало и бедни, и пребити до смърт в училищата деца, и наркотрафик и битови убийства, но няма как да докажеш, че мащабите са били дори близки до днешните. Това, че не е имало масови комуникации не е основателен довод за тази теза, това че са се покривали в името на "общото благо" много престъпления също. Явно няма как хем да имаш кола различна от Лада, хем да не се налага да я застраховаш на сила и да не ти стигат парите за ежедневните и разходи.. Е има хора, които могат да си позволят скъпата демокрация, може би те трябва да празнуват 10-ти, а аз ще празнувам скромно, единствено правото си да кажа: долу комунизма, да живее анархията и България. Дано някой ден станем Германия, дано разрушим нашите стени от закостеняло мислене, което кухите политици ни вменяват, дано те се озоват най-накрая в затвора, а ние на правилния път към цивилизацията.