Децата на прехода

Аз и други както се казва м-тел поколения сме децата на прехода. Незнам доколко сме още деца, но със сигурност вече сме осъзнали истините за този преход. Тези истини, които всеки ден някой отрича, а друг преиначава. Със сигурност обаче ще ги прочетете в неудовлетворените лица на родителите си, чиито надежди са били излъгани. Как и от кого всички знаем. Не е важно дори и коя е политическата партия, защото повечето са пряко свързани с подземния свят. Важно е, че  хората от средната класа посрадаха и вече през зъби казват, че са добре, когато някой ги попита. Те се отчаяха, че нищо не се променя. Нищо не се промени, независимо от нескончаемите избори  и разноцветните правителства. Всичко, което се очакваше от моите и твоите родители беше да гласуват за различчни лозунги, а после да жмят и да работят денонощно докато хората в парламента си разпределят "лапканицата"(както се изрази Б.Б.). Не искам да правя анализи на това и онова правителство, защото има достатъчно блогове за тази цел. Искам да кажа, че в България живеят едни богати момичета и момчета, които си позволяват всичко и едни други милиони, които живеят от зле по зле. Не съм отчаяна, защото слава богу не съм от зле-то, но ако родителите ми бяха забегнали в чужбина определено щях да съм в средата. Сега живея с очакванията за заплата от най-много 2000лв., за които ще работя по цели седмици и с които не е сигурно дали ще мога да отида на море за поне една седмица. В България независимо какво работиш се радваш на заплата от 1000-2000 лева, даже се чувстваш щастлив, че си я достигнал. Няма значение, че с тези пари едва ли ще спестиш скоро за сносна кола или за самостоятелно жилище. Мечтите на обикновените хора спират на малките удоволствия. И когато гледаме по новините, че има хора, които буквално мизерстват заради държавата, която отказва да им даде вече изработените пари, доволно си отдъхваме и проверяваме чантата, където е мъдрят малкото, но изкарани от сърце пари. И все пак има надежда да спечелим от смс аукцион, от телефонна игра, от тото ако щете. Ако сте млада жена без задръжи може да получите и от другаде телефони, дрехи, коли. Има опции, зависи от това докъде бихте стигнали за пари. Мен са ме учили, че не са най-важното, но аз мисля че не бих се отказала от американската мечта. За съжаление в България тя е свързана с едни много брутални хора, които режат уши и пръсти и други,     които им дадоха възможността да го правят. Последните ще разпознаете на изпокъсаните вече афиши на колоните във вашия град.